Доц. Бони Петрунова: Два възпоменателни надписа в езическата култура на българите
Представям ви два възпоменателни надписа, които се намират в Националния исторически музей. Текстовете върху тях са едни от най-добре запазените каменни надписи от IX век. Те са върху колони. Това каза доц. д-р Бони Петрунова в доклада си на тема „Два възпоменателни надписа в езическата култура на българите“. Тя взе участие в международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“. В презентацията си доц. Петрунова акцентира върху колоната с надписа на копана Корсис, Колоната с надписа на зера таркана Негавонаис, скелетът на жертвен кон в шахтовия кенотафион от могила 22 край Върбяне, останките от трупоизгаряне на коне до кенотафиона в плитка шахта в могила 24 край Върбяне и Девташлари група 25. „В първия момент, концентрацията на паметниците в Плисковското поле дава основание да се предположи принадлежност към езическия култ на прабългарите. Резултатите от началните теренни изследвания обаче са в известен смисъл противоречиви, защото изследователите се натъкват на археологически материали, свързани с обитаването на това пространство през X, дори и през XI век“, каза тя. Според нея населението, оставило късните археологически материали, е заварило прабългарските паметници и ги е свързало със собствените си вярвания. Ако обобщим мненията на привържениците на хипотезата за девташларите, трябва да заключим, че в един или друг смисъл те са паметници на култа към мъртвите. Т.е. изразяват важна част от културата на смъртта в езическа България, обясни доц. Петрунова. Международният форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“ се открива днес. Двудневната конференция е по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова и се организира с подкрепата на Министерството на образованието и науката. Над 30 известни учени слависти от 11 държави, заедно със свои български колеги, дискутират значението на буквите, думите, езика, културата и мъдростта за славянското наследство, неговото опазване и разпространение в съвременния свят, както и значението на езика и идентичността в процесите на глобализация. Акцент ще бъде ключовата роля на България за създаването на третата християнска цивилизация – славянската.
|
|
Златното мастило
800 000 книги в пепел, "БукШеф" призовава за търпение и разбиране
Издателството "БукШеф" е понесло сериозни загуби, след като пожар унищожи близо 800 000 книги в склад, повреден от руски удари. Според информация от АФП, инцидентът е станал в главния склад на логистичния партньор на издателството "Денка Лоджистик".
В съобщен ...
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Бразилия посреща „Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков - роман, който вдъхновява доброта и размисъл
Издателство „Сиела“ обяви, че романът „Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков ще бъде публикуван за първи път в Бразилия. Преводът е осъществен от Милена Миткова, а книгата е издадена от Editora Rua do Sabo. Според информация от издате ...
Добрина Маркова
|
Българската библиотечна традиция на световната сцена, нови партньорства и признание в Чикаго
Ангелина Липчева
|
Златното мастило
Поезия и проза без граници – нови конкурси в България!
Издателство „Отвъд кориците“ обяви възобновяването на своята рубрика, посветена на литературни конкурси в България. От екипа на издателството информираха, че новата версия на бюлетина ще представя актуални събития, организирани от различни институц ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Златното мастило
Ролерена свързва Прайд с активизма за ХИВ и СПИН
Ролерена, известна като "Феята на доброто" в Ню Йорк, не само че стана активист за правата на хората, живеещи с ХИВ и СПИН, но и променяше общественото пространство още преди да поеме този ангажимент. Нейната история започва на 16 септември 1972 година, когато ...
Ангелина Липчева
|
Златното мастило
Геология в практиката с ново ръководство от Бонев, минерали и скали в детайли
Ново издание на ръководство по геология, написано от Николай Бонев, предоставя на читателите основна информация относно ключови геоложки процеси и материали. Издателство „Св. Климент Охридски“ обяви, че книгата е редактирана от Севда Турмакова, а к ...
Валери Генков
|
Златното мастило
Поезия, надежда и вдъхновение в новата книга на Кристислава Иванова
Валери Генков
|
Златното мастило
21 изложби, 15 галерии, нови автори и творчески позиции на Випуск 2026
Добрина Маркова
|
Националната художествена академия (НХА) обяви предстоящото представяне на 21 изложби, които ще демонстрират творбите на бакалаври и магистри от Випуск 2026. Събитията ще се проведат между 17 юни и 30 юли в различни галерии в София, Банкя и Бургас.
Тази инициатива, наречена „Изложби на дипломираните от НХА“, е част от честванията по случай 130-годишнината на академията, основана през ...
|
Златното мастило
Бойкотът на Coors обединява различни социални и етнически групи в борба срещу дискриминацията
Валери Генков
|
|
13:36 ч. / 27.06.2024
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 5137 |
|
Представям ви два възпоменателни надписа, които се намират в Националния исторически музей. Текстовете върху тях са едни от най-добре запазените каменни надписи от IX век. Те са върху колони. Това каза доц. д-р Бони Петрунова в доклада си на тема „Два възпоменателни надписа в езическата култура на българите“. Тя взе участие в международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“.
В презентацията си доц. Петрунова акцентира върху колоната с надписа на копана Корсис, Колоната с надписа на зера таркана Негавонаис, скелетът на жертвен кон в шахтовия кенотафион от могила 22 край Върбяне, останките от трупоизгаряне на коне до кенотафиона в плитка шахта в могила 24 край Върбяне и Девташлари група 25.
„В първия момент, концентрацията на паметниците в Плисковското поле дава основание да се предположи принадлежност към езическия култ на прабългарите. Резултатите от началните теренни изследвания обаче са в известен смисъл противоречиви, защото изследователите се натъкват на археологически материали, свързани с обитаването на това пространство през X, дори и през XI век“, каза тя. Според нея населението, оставило късните археологически материали, е заварило прабългарските паметници и ги е свързало със собствените си вярвания.
Ако обобщим мненията на привържениците на хипотезата за девташларите, трябва да заключим, че в един или друг смисъл те са паметници на култа към мъртвите. Т.е. изразяват важна част от културата на смъртта в езическа България, обясни доц. Петрунова.
Международният форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“ се открива днес. Двудневната конференция е по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова и се организира с подкрепата на Министерството на образованието и науката. Над 30 известни учени слависти от 11 държави, заедно със свои български колеги, дискутират значението на буквите, думите, езика, културата и мъдростта за славянското наследство, неговото опазване и разпространение в съвременния свят, както и значението на езика и идентичността в процесите на глобализация. Акцент ще бъде ключовата роля на България за създаването на третата християнска цивилизация – славянската.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Неизвестни творби на Моцарт открити в Националната библиотека на Франция
В Париж, куратор на Националната библиотека на Франция направи значително откритие, свързано с Волфганг Амадеус Моцарт. В ръкопис, който е бил съхраняван сред анонимни документи, бяха намерени композиции на композитора, включващи седем пиеси за арфа и флейта. ...
|
Избрано
Взаимодействието между военна мощ и научно познание: случаят Бикини
През лятото на 1946 г. Съединените щати провеждат ядрени изпитания на атола Бикини в Тихия океан като част от операция „Кросроудс“ – първите ядрени тестове след края на Втората световна война. Година по-късно Военноморските сили се завръщат ...
|
На лунна светлина и геноцидът – как историята вдъхновява литературата
|
Ако сте поропуснали
9 романа за климатичните промени и човешката устойчивост
Любовта към определени места придобива особено измерение, когато тези места започнат да изчезват. Това чувство не е нито чиста безнадеждност, нито истинска надежда, а по-скоро състояние между двете – пространство, в което тъгата и упоритостта ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |